НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС
ЗА СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ

Национален алианс за социална отговорност - ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ

ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ

1. Защо не достигат организации, предлагащи услуги за хора с увреждания?

Необходимо е увеличаване броя на доставчиците на услуги за хора с увреждания, включващо:

• подкрепа за развитие на мрежата чрез създаване на нови доставчици на услуги в малките градове и населени места;
• лобиране и привличане на повече участници в мрежата.

2. Разполагат ли с ресурс за качествена работа доставчиците на услуги за хора с увреждания в България?

Необходимо е осигуряване на по-голям брой материални и човешки ресурси за доставчиците на услуги чрез:

• лобиране пред държавни и местни власти за осигуряване на възможности чрез местно финансиране
• лобиране пред държавни и местни власти за подобряване нивото на заплащане и работните условия в сектора
• разработване на проекти за осигуряване на материални и технически условия
• реализиране на допълнителни действия от самите доставчици на услуги за генериране на собствен принос

3. Как националната мрежа ще помага на доставчиците на услуги за хора с увреждания?

• чрез обучения
• чрез създаване на помощно бюро
• чрез предоставяне на информация и консултантски услуги
• чрез осигуряване на логистична подкрепа, възможности за европейско и национално партньорство и обмяна на добри практики.

 

4. Какъв ще бъде приноса на националното и международно партньорство на мрежата?

• Ще създаде работни механизми между държавните власти и доставчици на услуги:
• разработване на работещи национални стандарти за финансиране на социалните услуги
• увеличаване на възможностите и създаване на устойчиво държавно финансиране на социалните услуги
• популяризиране на съществуващ опит и силно разширяване на местното финансиране на социалните услуги
• осигуряване на равно третиране на всички видове доставчици на услуги
• създаване на механизми за публично-частни партньорства
• прилагане на модели за публичен контрол на качеството на услугите

• Ще осигури партньорство с организациите на хората с увреждания:
• за реализиране на обучения и проучвания за определяне нуждите на хората с увреждания
• разработване на методологии за определяне на индивидуалните нужди и планове за индивидуална работа
• разработване на стандарти за качество на услугите
• Партньорство с публични институции, организации, корпорации и работодатели
• за реализиране на съвместни проекти и дейности за анагажиране на широк кръг от субекти с цел осигуряване на условия и подкрепа за хората с увреждания
• за мотивиране на съпричастност и създаване на социално значими ангажименти за субектите в социалната сфера
• Реализиране на национална кампания за промяна и позитивно развитие на обществената нагласа:
  • с реализиране на партньорство в национални и местни медии
  • партньорство с образователни и културни институции
  • реализиране на партньорство с други публични организации

5. Какво е НАСО?

Национален алианс за социална отговорност /НАСО/ е юридическо лице с нестопанска цел, осъществяващо дейност в обществена полза, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел като доброволна, независима и недържавна организация.
Създаването на организацията е предшествано и обусловено от 10 годишен много успешен опит на учредителите в реализацията на значими и иновационни проекти в областта на социалните услуги, социалното предприемачество, социално отговорен бизнес, заетост, култура, активно участие в Европейската асоциация на доставчиците на услуги за хора с увреждания /EASPD/ и резултатно партньорство с местните и държавни власти.

Националния алианс за социална отговорност представлява националната мрежа на доставчиците на услуги за хора с увреждания, която е част от Европейската асоциация на доставчиците на услуги за хора с увреждания.

6. Кога е създадена организацията?

Създаването на НАСО е предшествано от 3-годишно неформално съществуване и дейсности за укрепване капацитета на ДУХУ в България на Националната мрежа на доставчиците на услуги за хора с увреждания. През това време са организирани първите три форума на доставчиците на услуги за хора с увреждания.

Създаването на неформалната мрежа е извършено през 2007 на първия форум. Официалната регистрация на НАСО е направена през месец юни 2009 г.

7. Каква е мисията на НАСО?

Обединяване, мотивиране и подкрепа възможностите и усилията на стопански и нестопански юридически лица, общини, общински и регионални структури и организации чрез осигуряване на национално и международно партньорство и участие в създаването и реализирането на социално отговорно поведение, политики и дейности в подкрепа на различни социални общности за по-добро качество на живот и ускорено социално развитие на България.

8. Кои са основните цели на НАСО?

• Осигуряване на условия за подкрепа и развитие на доставчиците на услуги и работодатели за хора с увреждания и други социални групи и увеличаване приноса им за подобряване социалното включване и качеството на живот на населението.
• Подобряване на условията за успешен бизнес и подкрепа развитието на социално отговорните корпорации за увеличаване на приноса им в социалното развитие на България в съответствие с етичните, правните и социалните очаквания на обществото чрез справедлива политика по отношение заплащане, осигуряване, обучение, подобряване условията на труда на служителите и реализиране на подкрепа на обществото чрез дарения, спонсорства и други партньорства.
• Мотивиране и стимулиране на общини, общински и регионални структури и други институции за създаване на социално отговорна среда и политики за реализиране на местни и регионални социално отговорни инициативи и дейности за социална подкрепа, социална справедливост, социално партньорство и позитивно социално развитие за подобряване условията на живот.
• Включване на организации и институции, работещи в областта на изкуството и културата за реализирането на социално значими дейности, инициативи и проекти, формиращи адекватни обществени нагласи, активност, позитивност  и социално отговорно поведение с принос за социалното развитие на обществото.

9.Има ли приет план или стратегия за работата на организацията?

Да, през месец юни 2010, на общо събрание за приети общи задачи, част от които включват следното:

• Разширяване състава, капацитета и влиянието на организацията върху държавната и местни политики за партньорство с доставчиците и социално отговорни субекти за осигуряване на качествени услуги за хората с увреждания и  осигуряване на независимост в живота на хората с увреждания.
• Предоставяне на информация и експертиза, популяризиране и стимулиране развитието на иновативен местен и чужд опит и практики.
• Осигуряване на условия за национално и международно партньорство.
• Подкрепа и развитие на културните и духовни дейности със социална ангажираност.
• Повишаване социалната ангажираност на общините в България за промяна манталитета и начина на живот в страната.
• Развитие на мрежа от регионални офиси чрез членовете на организацията.
• Реализиране на годишни, тематични и регионални форуми.
• Реализация на национални, регионални и местни проекти.
• Международна дейност за внос на чужд опит, формиране на европейски политики и развитие на партньорството в черноморския и балкански регион.
• Участие и активно влияние в процеса на създаване на пазар на социалните услуги в България.
• Участие в децентрализацията и деинституционализацията на услугите.
• Участие в сформиране и реализация на нови местни и национални политики към хората с увреждания.
• Разширяване броя и обхвата на социално ангажираните субекти в България и развитие на корпоративна социална отговорност.
• Участие в национални, консултативни, експертни и професионални съвети, организации и др.

10. Кой може да бъде член на НАСО?

Членове на Алианса могат да бъдат български и чуждестранни стопански и нестопански юридически лица, общини, регионални и общински институции, които приемат Устава и съдействат за изпълнение целите на организацията и дейностите:
Да бъде обединяваща национална организация в сектора на организациите, работещи за хората с увреждания и други социални групи и да партнира на националните организации на самите хора с увреждания, на държавата и общините в тази област.
Да привлече и направи съпричастни, в стремежа за по-качествен живот на всички, максимално голям брой корпорации, желаещи и можещи да поемат социални ангажименти за своите работници, своя град и обществото като цяло.
Да обедини и подкрепи усилията и възможностите на общините и другите структури в изпълнение на една от основните им мисии за създаване на благоприятни условия за бизнес, разкриване на работни места, реализиране на социални ангажименти, услуги и за постигане на по-добро качество на живота в различните общности.

11. Kакви са ползите от членството?

• участие в дейността на водеща национална организация
• национално и европейско партньорство
• възможност за лобиране на европейско, национално и местно ниво
• информираност и партньорство за реализиране на проекти и дейности
• подкрепа и популяризиране на дейностите
• членство и участие в организациите, в които НАСО е член:

• Европейска асоциация на доставчиците на услуги за хора с увреждания /EASPD/
• Европейска коалиция за живот в общността /ECCL/
• Национална мрежа за децата

12. Какви документи са необходими за членство в НАСО?

Всяко юридическо лице желаещо членство подава до Управителния съвет следните документи:

• Формуляр за членство
• Копие от Удостоверение за актуално състояние
• Кратко описание на дейността и организацията

Документите се разглеждат от Управителния съвет, който взима решение за членство в НАСО.

13. Колко са членовете на НАСО?

Към месец декемри 2010 година НАСО има 383 члена от цялата страна.

14. Каква е структурата на НАСО?

Aлиансът организира дейността си чрез свои вътрешни самостоятелни структури като:

• Национална мрежа на доставчиците на услуги за хора с увреждания.
• Национална мрежа на социално отговорните корпорации, работещи за  и спазващи принципите, нормите и изискванията за развитие  на социалната корпоративна отговорност.
• Национална мрежа на социално-отговорните общини и структури, реализиращи активно иновативни социални практики и решения в подкрепа на различни социални групи и подобряване на условията на живот в общините и регионите.
• Национална мрежа за изкуство и култура с позитивно и социално значими послания, дейности, проекти и продукти.

15. Как да се промени обществената нагласа към хората с увреждания?

Това е фундаментален въпрос за ефективна работа в сектора, който изисква много време, ресурси и усилия. Главното, към което НАСО насочва своите усилия е да подкрепи развитието на капацитета на доставчиците на услуги, реализирането на услугите да става с участието на самите хора с увреждания и техните организации, като се стимулират и популяризират възможностите на самите хора с увреждания за развитие и значимост на техните постижения. Важен момент в работата на НАСО е стремежът да се въвличат в този процес местните власти и корпоративния сектор, които формират политики и създават ресурси, които могат да бъдат много полезни в развиващия се сектор.
НАСО е поела ангажимента да участва в различни национални консултативни формирования и да формулира предложения до държавни и национални власти за създаване и промяна на политики, създаване на нови услуги за развитие на различни видове заетост за интегриране на хората с увреждания в обществото.

16. Как добрите практики в България да не бъдат унищожени след приключване на успешен проект?

Много е важно след приключване на един успешен проект добрите резултати да се популяризират и използват в по-нататъшната работа на доставчиците на услуги за хора с увреждания. Една национална организация като НАСО, обединяваща всички заинтересовани страни е подходящия инструмент за събиране, съхранение и разпространение на добри национални и европейски практики и продукти от успешно реализирани проекти. НАСО поема предизвикателството да бъде водеща организация в Българя, която да обединява заинтересованите страни и да предоставя необходимата подкрепа, информация, знания и опит за разпространение на добър европейски и национален опит. 

17. Как да се получи устойчивост на предоставяне на социалните услуги?

Устойчивостта на услугите за хората с увреждания се гарантира от държавата и Общините.
И в двата случаят е необходимо да се води постоянен диалог с националните и местни власти, за да се гарантира устойчиво финансиране на услугите, което да гарантира качеството им. От качеството на услугата зависи и резултата, който е измерител за полезността и необходимостта от предоставяне на конкретна услуга за конкретен потребител.
НАСО ще бъде свързващото звено между властите и доставчиците на услуги, за да гарантира успешното планиране и предоставяне на услугите с цел по-доброто качество.

18. Какъв е процентът на услугите, които се реализират от НПО в България?

Развитието на този процес е различно в различните общини, той зависи изцяло от отношението на местните власти към въпроса. При среден процент за реализиране на услугите в Европа над 90%. В България няма точна статистика, но средния процент е около 15-20%. Най-много средства за реализация на услуги от местния общински бюджет, се заделят от Столична Община, а с най-голям процент за възложени за реализация услуги от неправителствения сектор, около 90%, е Община Варна. Именно заради това, тези две общини получиха престижната награда на НАСО през 2010 година.

19. Планират ли се мерки, които да лансират подкрепената заетост?

Този въпрос беше зададен от участниците в Четвъртия и Петия национален форум на доставчиците на услуги за хора с увреждания, който се проведе през месец април в София и месец юни във Варна. Представители на националните власти в лицето на МТСП потвърдиха, че се планират сериозни мерки за лансиране на подкрепената заетост у нас.
От своя страна НАСО планира и вече работи за създаването на пилот проект за финансиране и прилагане на подкрепена заетост. За повече информация и възможности за участие в проектните дейности, може да се свържете със секретариата на НАСО на office@naso.bg .

20. НПО нямат собствени средства, а които да дофинансират проекти от Европейските фондове. Може ли да се увеличи авансовото плащане, което в момента е 20%?

Обсъжда се възможността авансовото плащане да бъде увеличено. Към момента има създаден фонд само за общините. Търси се възможност организациите да преливат средствата от проект в проект. По отношение правилата за финансиране е необходимо да се планират разходите много точно по изискванията. Те се определят от ЕК.

21. Какво представляват Работните Комисии в НАСО?

КОМИСИЯ ЗА ПОЛИТИЧЕСКО ВЛИЯНИЕ

Отговорник: Георги Георгиев- Председател на УС на НАСО
Основни функции: Партньорство с европейски, държавни и местни власти и структури.

КОМИСИЯ ЗА КОРПОРАТИВНА СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ

Отговорник: Георги Филипов 
Основни функции: Развитие на корпоративната социална отговорност.

 КОМИСИЯ ПО ЗАЕТОСТТА

Отговорник: Елка Тодорова
Основни функции: Развитие на заетостта за хора с увреждания.

КОМИСИЯ ЗА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ

Отговорник: Светла Григорова
Основни функции: Развитие на социални услуги.

КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВНИЕ И РАБОТА С ДЕЦА

Отговорник: Надежда Юлзари
Основни функции: Развитие на услугите за деца.

КОМИСИЯ ЗА КАЧЕСТВО НА УСЛУГИТЕ

Отговорник: Иванка Казакова
Основни функции: Работа с потребителите, разработване на системи и стандарти за качество и контрол.

КОМИСИЯ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА ПОДКРЕПА НА ПЕРСОНАЛА

Основни функции: Квалификация и кариерно развитие на персонала. Разработване на стандарти и нормативи за професионална работа.

Въпроси относно Белгия:

22. Кой във Фландрия решава кой може да бъде доставчик на социални услуги - НПО или местната власт?
Фламандската агенция за хората с увреждания.

23. По какъв начин са обвързани финансовите показатели с качеството на социалните услуги и какво е участието на хората с увреждания във Фландрия?
Има правила за качество, съгласно, които хората с увреждания или техните близки, при наличие на някакъв проблем или въпрос, могат да получат отговор. Трябва да има потребителски борд, който да съветва. Подбора е свободен. За всяко дете или възрастен има индивидуален план и ако планът се променя той трябва да се обсъди със съответния клиент.

24. Какво става с тези, които желаят да живеят сами?
И това е под дискусия в Белгия преди всичко психиатри и доктори се опитват да помогнат. Има разлика между това, което могат да направят и това, което имат възможност да направят. Най-важното за психично болен, живеещ в защитено жилище е да знае кога има нужда от помощ, да знае към кого да се обърне.

25. Кое е за предпочитане - клиента (потребителя) да плаща 100% от стойността на услугата или Правителството да финансира 100% от услугата?
Балансирания подход - ако държавата финансира това да бъде обвързано с определени условия.
Основен въпрос е да се създаде възможност за хората с увреждания да работят, за да осигурят финансиране на дейността на доставчици на социални услуги.

26. Как е организирано предоставянето на услугите за възрастни, които не са инвалиди, но имат нужда от услуги?
Има центрове за домашна грижа и различни възможности в зависимост от нуждата на лицето. Пример - наемане на жилище, което е близо и до услугите и до жилището - така наречените сервизни жилища.
Заплаща се в зависимост с услугите, които се ползват. Възможно е стимулирането на възрастни хора, за да бъдат в семейна среда.

27. На каква възраст се пенсионират лицата?
На 65 години, ако човек е работил 40 год. Има достъп до пълна пенсия. В момента се обсъжда възможност да се пенсионира на 67 години - но в зависимост от трудовия стаж.

28. Какво е актуализирането на кредитния лимит?
В момента това се дискутира, но има много критерии, в зависимост от това по колко часа на ден лицето има нужда от помощ, в зависимост от здравословното състояние и др.

29. Кой контролира предоставянето на личните бюджети?
От правителството и ако не се използват по предназначие потребителите трябва да възстановят средствата. По отношение на интеграционната добавка, тя включва 5 нива, като е в полза на хората с физически увреждания, но не за хора с ментални увреждания.